Aз мисля, че С “ОПОНЕНТИ” КАТО ТЕЗИ ОТ БНС НЕ МОЖЕ ДА СЕ СПОРИ! И вече чувам гласовете, които възмутено ми казват: ти искаш да наложиш цензура. Нима нормалната представа за обществена дискусия не включва спор с всички, защото гласовете, които съществуват в обществото имат право да бъдат чути, казват моите въображаеми, но всъщност напълно реални критици? Не са ли разпростране­ни възгледите тип “Боян Расате”? А щом е така, не е ли редно да дискутират с тях тези, които не ги споделят
Въпросът опира до това - с кого и защо можем да спорим. За да има спор, спорещите страни трябва да са съглас­ни по някакъв минимум общи положения, когато става дума за обществени въпроси, следва да има съгласие по някои базисни ценности. Възможен ли е спор, например, между нацистите, които са били убедени, че единствено­то решение на “еврейския въпрос” е т.нар. “крайно решение”, т.е. изтребването в газовите камери на колкото мо­же повече евреи, и защитниците на изтребването? На каква почва ще стъпи спорът, щом едните твърдят, че ев­реите са вреден вид, непълноценни хора, всъщност даже не хора, а някакво подобие, паразити, взели човешки вид. А паразитите трябва да се изтребват. Както ясно се вижда, тук просто няма за какво да се спори.Но не е ли пресилена аналогията? Тези от БНС нима са чак нацисти, е възражението, което се прави. Там е рабо­тата, че хора като Расате и компания не искат, поради обществената стигма върху думата, да бъдат наричани “фашисти” или “нацисти”. Те предпочитат да се назовават просто “националисти”. Това върви, то е обществено приет етикет и значи с тях може да се спори.

Но ето какво намираме в официални електронни публикации на тази организация: “Нашата вяра произхожда от кръвното ни единство и не се подчинява на политически или религиозни предразсъдъци!”. С други думи - който не е от “нашата кръв”, а това решаваме ние, е наш враг. Ето и пример кои са от “нашата кръв” и кои не: “Цигани­те не ни интересуват. За нас те не могат да бъдат Българи, защото по божията воля те са се родили цигани, а не Българи. Вие как мислите, ако циганите са Българи, защо им викат цигани?” Или друг пример: “Досега от де­мокрацията сме видели само мръсотия, престъпност, безработица, пенсионери, ровещи по кофите, експлоата­ция, наркотици, корупция, проституция, права за малцинствата, охранени политици, голи обещания и т.н. Това не е нашият идеал за държава! Да не би да е вашият? Демокрацията се изчерпа и нейното време отмина”. Просто и ясно - сякаш е написано през 1933 г. и не тук, а в Германия. Впрочем, по това време и тук, у нас, се пишеха и го­вореха такива неща, а на 19 май 1934-та звенарите и на 9-ти септември 1944-та пак те, но с решаващата и фа­тална подкрепа на комунистите, “претвориха в живо дело”, както се казваше едно време, идеите си, а България и досега не може да се оправи от тези два опита.В идейния репертоар на БНС има всичко от наследството на нацизма - и презрението към “инородците”, и “зовът на кръвта”, и призивът за “железен ред”, и заканата да наложат, “когато му дойде времето”, разбиранията си със сила. Естествено, в пряк и откровен вид всичко това се говори само в “проверена среда”, на публиката се пускат зле съчинени евфемизми. Те са направени така, че всеки лесно да разбере за какво става дума, но “враго­вете” да не могат да се хванат за думите.

ТОВА, КОЕТО ЛИПСВА НА КРАЙНИТЕ НАЦИОНАЛИСТИ У НАС, Е ОБЩЕСТВЕНАТА ЛЕГИТИМНОСТ

признанието, че “този глас” е като всички други и значи трябва да се чува. Медиите съзнателно или по инстинкт избягват да популяризират възгледите им и тях самите, точно защото разбират каква е тяхната природа. Това очевидно не се нрави на Расате и хората му и затова той се стреми да участва във всякакви телевизионни форма­ти, както например бившето тв състезание “Вот на доверие”, водено от Иван Гарелов по бТВ. Според мен посла­нието на такива прояви е: “Ние сме като всички, е, вярно, различни сме, но нали това е хубавото?”

Да бъдат признати като равнопоставен участник в обществения диалог е явно едно от най-големите им жела­ния. Веднъж стане ли това - пътят към “голямата сцена” на политиката и властта е открит. Ето в това е, според мен, голямата грешка на “Червената къща”.

Да пуснеш в къщата си тези, които искат да я разрушат, е нещото, което де факто направиха организаторите на дебатите. Цитаделата на търпимостта и на либералното говорене, Центърът за култура и дебат “Червената къща” с включването на Расате и компания им каза: “Спокойно, момчета. Не са прави тези дето ви избягват и ви наричат фашисти. И да сте, какво от това? С всички следва да се разговаря”.

Не мисля, че в близко бъдеще организации като БНС ще получат реално политическо влияние, не се боя от това. За разлика от “Атака” те все още са и, по всяка вероятност, ще продължат да се намират в политическия ъгъл. Но легитимирането чрез участие в такива дебати разбива един широк консенсус, основан на конституционните ценности, че легитимно право да участват в обществените дебати имат само тези, които споделят духа на основ­ните конституционни ценности.

Тук не се прави предложение за забрана, за запушване на устата, за репресии. Не. Доколкото не нарушават за­кона, тези хора могат да говорят. И го вършат. Но нека продължат да го правят от там, откъдето им е мястото - от ъгъла, от покрайнините на обществото, далеч от центровете на медийно и интелектуално признание. Защото завоюването на признание е първата стъпка към разширяване на чуваемостта, към навлизане в завоюване на но­ви душевни територии - тези на младите, без жизнен и интелектуален опит.